(Митос) Саргерас и Измяната

Минало време и демоничните създания успяли да навлязат в световете на Титаните. Пантеонът избрал най-великия войн сред тях, Саргерас, да бъде водач на първата защитна линия. Той бил доблестен гигант от разтопен бронз, който изпълнявал своите задължения безброй хилядолетия, като унищожавал всички демони, които се изпречат на пътя му. През вековете, Саргерас се сблъскал с две мощни демонически раси, стремящи се да придобият власт във вселената. Ередарите, коварни дяволски магьосници, използвали своите вещерски магии, за да поробят много планети. Местните раси били превърнати в демони, чрез злокобните сили на ередарите. Въпреки, че почти безграничната мощ на Саргерас била достатъчна за да победи Ередарите, той бил разтревожен от корупцията на създанията и все поглъщащото зло. Не успял да проумее тази поквара, великият Титан изпаднал в мрачна депресия. Въпреки растящото му объркване, Саргерас успял да отърве вселената от магьосниците, като ги пленил и затворил в едно кътче на Извратения Ад. Докато неговата обърканост и мъка растяли, той бил принуден да се изправи срещу още една групировка, която се стремяла да разруши делата на Титаните - Натрезимите. Тази тъмна раса от демони вампири (още известни като дредлорди), превзела много планети, като се вселявали в местното население и ги превръщали в чудовища. Дредлордите обръщали нациите една срещу друга, като ги изпълвали с гняв и омраза. Саргерас лесно победил Натрезимите, но тяхната корупция го засегнала дълбоко. Съмнението и отчаянието съкрушили сетивата на Саргерас. Той загубил вяра не само в своята мисия, но и в идеята на Титаните за ред във вселената. В края на краищата той започнал да вярва, че самата представа за ред била погрешна и че хаоса и покварата са единствените неща в тъмната, самотна вселена. Неговите събратя Титани се опитвали да го убедят, че греши и да успокоят бушуващите му емоции. Но той отрекъл техните оптимистични вярвания, като ги обявил за самоцелни заблуди. Напускайки техните редици завинаги, Саргерас тръгнал да търси своето място във вселената. Въпреки, че Пантеонът страдал от раздялата с него, Титаните никога не биха могли да предскажат колко далеч ще стигне техния загубен брат. По времето, когато лудостта на Саргерас погълнала и последната следа от неговия храбър дух, той започнал да вярва, че самите Титани са отговорни за провала на Съзиданието. Решавайки накрая да погуби досегашната им работата във всълената, Саргерас създал непобедима армия, която щяла да подпали физическата вселена. Дори титаничната форма на Саргерас, станала извратена от корупцията, която разяждала някогашното му доблестно сърце. Неговите очи, коса и брада избухнали в огън и неговата бронзова кожа се разцепила, за да разкрие безкрайна пещ от кипящ гняв. В своята ярост, Саргерас разбил затворите на Ередарите и Натрезимите, и пуснал отвратителните демони на свобода.Тези хитри създания се поклонили пред безграничният гняв на Титана и предложили да му служат, по какъвто и да е злокобен начин. От редиците на мощните Ередари, Саргерас избрал двама шампиони, които да командват демоничните му армии. Кил’Жаден Измамникът, бил избран да търси най-мрачните раси на вселената и да ги привлича на страната на Саргерас. Вторият шампион, Архимонд Покварителят, бил избран да води необятната войска на Саргерас и да унищожи всички, които се изправят пред волята му. Първият ход на Кил’Жаден бил да пороби дредлордите под своята ужасна власт. Те му служили, като лични агенти из цялата вселена. С удоволствие намирали примитивни раси, които господарят им корумпирал и ги доставяли, като нови попълнения в армията. Пръв сред дредлордите бил Тикондриус Помрачителят. Той служел на Кил’Жаден, като перфектния войник и се съгласил, да достави волята на Саргерас във всички краища на вселената. Могъщият Архимонд също имал свои агенти. В стремежа си да установи боен елит, който да унищожи всякакъв живот, той призовал владетелите на ямите (известни още като пит лордове), начело с техния варварски водач Манорот Унищожителя. Когато Саргерас видял, че войската му е събрана и готова да изпълнява всяка негова команда, той ги изпратил в необятния Велик Мрак. Обръщал се към своята растяща армия с названието Изгарящия Легион. До този ден все още не е известно, колко на брой светове, са били погълнати и изгорени от сатанинския им Изгарящ Кръстоносен Поход през вселената.

Войната на древните

Безрасъдното използване на магията от страна на Първородните, изпратило вълни от енергия чрез Кладенеца на Вечността към Великия Мрак. Течащите вълни били почувствани от ужасни умове. Саргерас, Великият Враг на живота, Унищожителят на Светове - усетил вълните и бил привлечен от техния източник. Шпионирайки първичния Азерот и усещайки безкрайната енергия на Кладенеца на Вечността, Саргерас бил завладян от ненаситен глад. Великият тъмен бог на Безименната Пустощ, решил да унищожи младия свят и да си присвои енергията му за себе си. Саргерас, събрал своя гигантски Огнен Легион и си проправил път към нищо неподозиращия свят на Азерот. Легионът бил съставен от милиони пищящи демони, всички събрани от далечните краища на вселената. Те жадували да завладеят света. Лейтанантите на Саргерас, Архимонд Покварителя и Манорот Унищожителя, подготвяли пъклените слуги за атака. Кралицата Ажара, надвита от ужасната сила на нейната магия, паднала като жертва пред неотричаемата сила на Саргерас и се съгласила да му даде достъп към света. Даже и нейните Вишеродени слуги се предали пред неизбежната корупция на магият и започнали да боготворят Саргерас. За да покажат своят съюз към Легиона, Вишеродените помогнали на кралицата да отворят огромен, въртящ се портал във дълбините на Кладенецът на Вечността. След като били направени всички приготовления Саргерас започнал своята катастрофична инвазия над Азерот. Войните демони на Изгарящият Легион нападнали света през Кладенецът на Вечността и започнали унищожаването на спящите градове на нощните елфи. Водени от Архимонд и Манорот Легионите пометели всичко на Калимдор като оставяли саво пепел и мъка след себе си. Демоничните магиосници призовали изгарящия инфернали, които се пирземявали като адски метеори в грациозните кули на храмовете на Калимдор. Група от горящ, кървящи убиици познати като Дуумгардс марширували през полята на Калимдор, избивайки всеки изпречил се на пътя им. Глутница от двиви демонични фелхаунди унищожавали провинциите несрещащи съпротива. Макар че смелите калдорайски войни се втурнали да защитават своят древен дом, те били принудени да отстъпват пред яростната атака на Легиона. Защита на света паднала на плещите на Марфюрион Стормрейдж.Братът на Стормрейдж, Илидиан, практикувал магията на Вишеродените и бил вбесен от корупцията сред вишата класа. Успял да убеди Илидиан да изостави своята опасна мания, Малфюрион тръгнал да търси Сенариус и да организира защита. Красивата млада свещеничка, Тиранда, се съгласила да придружи братята в името на Елун. Макар че братята Стормрейдж обичали идеалистичната свещеничка, сърцето на Тиранда принадлежало само на Малфюрион. Илидиан се възмущавал от напъпналата любов на брат му към Тиранда, но той знаел, че неговата душевна мъка е нищо сравнение с болката от неговот пристрастяване към магията. Илидиан, който ставал все по-зависим от силата на магията, се борил да запази контрол над наделяващият глад отново да се прикачи към енергията на Кладенеца. С търпеливата подкрепа на Тиранда, той успял да се увладее и да помогне на брат си да намери полубога. Сенариус, който живеел в свещенните Лунни Поляни в далечната Планина Хиджал, се съгласил да помогне на нощните елфи да намерят древните дракони да помолят за тяхната помощ. Драконите, водени от великият червен левиант, Алекстраза, се съгласили да изпратят свойте могъщи ята да се опърчат срещо демоните и тяхните пъклени господари. Сенариус, призовавайки духовете на древната гора, събрал армия от древни енти и ги повел срещу Легиона в страховита земна битка. Докато съюзниците на нощните елфи се прибрижавали до храма на Ажара и Кладенецът на Вечността, битката започнала с пълна сила. Въпреки със силата на новооткритите си съюзници, Малфюреон и неговите колеги осъзнали, че Легионът не може да бъде победен само в битка. Докато титаничната битка се водила около столицата на Ажара, измамената кралица чакала поямата на Саргерас. Лордът на Легионите се подготвял да мине през Кладенецът на Вечносттаи да влезе в разрушеният свят. Докато невъзможно голямата сянка растяла по-голяма и по-близо до бушуващите води на Кладенецът, Ажара събрала най-силните Вишеродени. Единствено като свърже тяхните магически сили и ги фокусира в една магия тогава ще може да бъде създаден портал достатъчно голям за да може Саргерас да мине в света. Докато битките бушували над полята на Калимдор, един ужасен обрат в събитията се случил. Детайлите били завинаги загубени във времето, но се знае, че Нелтерион, Драконовият Аспект на Земята, се побъркал докато се водила една от критичните битки с Изгалящият Легион. Гой започнал да се разпада като огън и гняв изригвали от тъмното му туловище. Прекръствайки се Детлинг, горящият дракон се обърнал срещу свойте събратя и прогонил петте драконови ята от битката. Внезапното предателство на Детлинг било толкова унищожително, че петте драконови ята никога не успяли да се съвземат напълно. Ранени и шокирани, Алекстраза и останалите благородни дракони били принудени да изоставят тяхните смъртни съюзници. Малфюрион и неговите последователи, сега безнадеждно превъзхождани, едва успяли да оцелеят свирепата атака на Легиона. Малфюрион, обеден, че Кладенецът на Вечността е източникът на демоните къв физичният свят, настоявал да бъде унищожен. Неговите другари, знаеки, че Кладенецът е източникът на тяхното безсмъртие, били ужасени при прибързаната идея. Въпреки това Тиранда видяла мъдростта в думите на Малфюрион и затова убедила Сенариус и тяхните съюзници да нападнат храма на Ажара и да намерят начин да затворят Кладенецът веднъж завинаги.

Разделянето на света

Знаейки, че унищожението на Кладенеца няма да му позволи да използва магия, Илидан изоставил групата и отишъл да предупреди Първородните за плана на Малфюрион. Поради лудоста пристрастяването си и изгарящата омраза към брат си, заради връзката му с Тиранда, Илидан не съжалил, че го предава и се съюзява с Ажара и нейните последователи. Над всичко, била неговата цел да спаси Кладенеца на всяка цена. Наскърбен от напускането на брат му, Малфюрион повел своите другари към сърцето на Храма на Ажара. Нападайки главната зала, те намерили Първородните по време на последния им тъмен ритуал. Магията създала нестабилен портал в самия Кладенец. Сянката на самия Саргерас се доближавала все повече, затова Малфюрион и неговите съюзници побързали с атаката си. Ажара, получила предупреждението на Илидан и била повече от готова за предстоящата битка. Почти всички последователи на Малфюрион загинали от силата на лудата кралица. Тиранда била изненадана от пазачите, докато се опитвала да атакува кралицата в гръб. Въпреки, че успяла да ги победи, била тежко ранена. Когато Малфюрион видял, че неговата любов пада, той изпаднал в убийствена ярост, решен да сложи край на живота на Ажара. Докато битката бушувала вътре и отвън на Храма, Илидан се показал от сенките до брега на великия Кладенец. Там той клекнал и напълнил с магическите му води, предварително направените специални шишенца. Убеден, че демоните ще унищожат цивилизацията на Нощните Елфи, той планирал да открадне свещените води и да задържи енергията им за себе си. Битката между Малфюрион и Ажара, превърнала внимателно измайсторената магия в хаос. Нестабилният портал в дълбините на кладенеца експлоадирал и причинил катастрофална верига от събития, които щели да разделят света завинаги. Масивната експлозия разклатила Храма откъм основите и предизвикала огромни земетресения по цялата измъчена земя. Докато ужасяващата битка между Легиона и нощните елфи продължавала около и над столицата, бушуващия Кладенец на Вечността поддал и се срутил. Последвалата катастрофална експлозия разцепила земята и издухала небесата. В последствие основите на земята се раздвижили, а моретата побързали да запълнят зеещата там рана. Почти осем процента от земната маса на Калимдор била взривена на части, оставяйки шепа отделни континенти, заобикалящи новото бушуващо море. В центърът на новото море, където се намирал доскоро Кладенеца, имало ужасна буря от адска енергия. Този отвратителен белег, известен с наименованието Водовъртеж, никога нямало да спре своите бесни въртения. Той станал символ, който да напомня за ужасната катастрофа … и за утопичната ера, която завинаги била загубена. По някакъв начин, против всякакви очаквания, Кралица Ажара и нейните Първородни, успели да оцелеят в катастрофата. Измъчени и извратени от силата, която отприщили на света, кралицата и нейните последователи били всмукани под бушуващото море от експлозията. Проклети, трансформирани, те приели нови форми и се превърнали в ненавижданите Наги. Самата Кралица, разширила своята омраза и гняв, превръщайки се в гигантско чудовище, показвайки порочната и злобна същност, която винаги се криела в нейния образ. Там, на дъното на Водовъртежа, Нагите построили свой нов град, Нажатар, от който щели да възстановят загубената си сила. Щели да минат десетки хиляди години, преди те да разкрият за своето съществуване на земния свят.

Седемте кралства

Стром продължил да изпълнява ролята на център на Аратор, но както Даларан, много други градове-държави били издигнати насред континента. Гилнеас, Алтерак и Кул Тирас били сред първите основани и въпреки, че имали свои собствени обичаи и начини на търговия, те всички били държани от обединяващата власт на Стром. Под бдителния взор на Ордена на Тирисфал, Даларан се превърнал в главния център за обучаване на магьосници, в цялата страна. Магократите, които управлявали Даларан, основали Кирин Тор, секта специализирана в изготвяне на каталози и проучване на всяко заклинание, артефакт или магически предмет, известен на човечеството. Гилнеас и Алтерак се превърнали в силни поддръжници на Стром и развили могъщи армии, които изследвали южните земи на Каз Модан. Точно по това време, хората за пръв път срещнали древната раса на джуджетата и пътували до техния, подобен на пещера, подземен град Айрънфордж. Хората и джуджетата, споделили много тайни за коването на метал и инженерството и открили, че имат обща любов към битките и разказването на истории. Градът-държава Кул Тирас, основан на огромен остров на юг от Лордаерон, развил процъфтяваща икономика, базирана на риболов и корабоплаване. С времето, Кул Тирас построил могъщ флот от търговски кораби, плаващи до всички познати земи, търсейки екзотични стоки. Но колкото повече процъфтявала икономиката на Аратор, толкова повече най-силните му елементи, започнали да се отделят. След време, лордовете на Стром започнали да напускат изсъхналите земи на юга и се отправили към тучните земи на северен Лордаерон. Наследниците на Крал Торадин, последните потомци от кръвната линия на аратите, спорили, че Стром не бива да бъде напуснат и по този начин се изложили на недоволството на висшите граждани, които били нетърпеливи да заминат. Лордовете на Стром, търсейки чистотата и просвещението на неопитомения север, решили да напуснат древния град. Далеч на север от Даларан, те основали нов град-държава, който нарекли Лордаерон. Целият континент, взел името на този град-държава. Лордаерон се превърнал в меката на религиозните пътници, както и на всички онези, които търсели вътрешен мир и сигурност. Потомците на аратите, изоставени сред рушащите се стени на древния Стром, решили да заминат на юг през скалистите планини на Каз Модан. Тяхното пътуване, завършило след много дълги години и те се установили в северните земи на континента, който щели да нарекат Азерот. В една плодородна долина, те основали Кралството на Стормуинд, което бързо се превърнало в самостоятелна сила само по себе си. Малкото воини, които останали в Стром, решили да пазят древните стени на своя град. Той вече не бил център на империята, но се развил в нова нация, позната като Стормгард. Въпреки, че всеки от градовете-държави процъфтявал, Араторската империя действително се разпаднала. Всяка от нациите развивала свои собствени обичаи и вярвания, като по този начин те ставали все по изолирани една от друга, докато видението на Крал Торадин за обединено човечество не избледняло напълно.